EВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ, СОФИЯ – ЛАРГОТО

С демонстрациите се цели да бъде предизвикан интерес у децата и учителите им към опознаване на електрохимичните системи за съхранение и отдаване на електрическа енергия, в т.ч. батерии, горивни клетки и др. водородни системи. Ще бъдат представени в по-елементарен вид принципното им устройство, както и тяхното приложение в съвременните технологии за „зелена“ енергия, чрез демонстриране на атрактивни макети и действащи модели. Учениците ще бъдат обучавани да измерват основен технически показател (напрежение) и ще им бъдат предоставени печатни материали.

Дейности:

– Запознаване с основните елементи и принцип на работа на батериите с нагледни материали и макет;

– Демонстрация на „плодова“ батерия и „Елемент на Даниел-Якоби“; 

– Измерване на напрежение на различни батерии с волтметър; 

– Демонстрация на електролиза на водата;

– Демонстрация на моделни детски колички, задвижван от горивни клетки с „изгаряне“ на водород;

– Демонстрация на модел „Зелен енергиен цикъл“ – електричество, добито от слънчева енергия, се използва за получаване на водород от вода, който в последствие предоставя електрическа енергия при свързването си с кислорода от въздуха и се образува вода;

– Запознаване с водородната енергетика като технология на бъдещето, чрез печатни брошури и постери.

Модератори: 

-доц. д-р Галин Борисов 

-гл. ас. д-р Емилия Младенова 

-гл. ас. д-р Миглена Славова

Къде:  Античен комплекс „Сердика“, под стъкления купол на Ларгото, между Министерски съвет и Президентството 

Цели се едновременно развитие на дигитална компетентност, математическа компетентност, основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, компетентност за културна осведоменост и изява чрез изучаване на обекти в Епископската базилика на Филипопол (която е открита за посетители през април 2021 г.) и прилагане на идеи при създаване на художествени произведения.

Дейности:

Основната разглеждана задача е свързана с изучаване и възстановка на мозайката „Изворът на живота“ в Епископската базилика на Филипопол. Ще бъдат представени идеи за създаване и използване на компютърни модели, както за възстановка, така и за създаване на художествени произведения в разглеждания стил. 

Някои от ресурсите могат да се използват във Виртуалния училищен кабинет по математика на адресите:

http://cabinet.bg/index.php?contenttype=viewarticle&id=327 

http://cabinet.bg/index.php?contenttype=viewarticle&id=328 

Изложби към Кабинета по любопитство:

-Изложба „Райска градина“ с творби на ученици от  ОУ „Антим I“ и участници в Кабинета по любопитство.

-проф. Тони Чехларова: Изложба на 3D принтирани бижута „В стила на Епископската базилика на Филипопол“.

Модератори: 

– проф. Тони Чехларова, Институт по математика и информатика на Българска академия на науките

– Неда Чехларова, Тонедико

– Койя Чехларова, НБУ

Къде:  Античен комплекс „Сердика“, под стъкления купол на Ларгото, между Министерски съвет и Президентството 

Конференция 380 години от смъртта на Галилео Галилей

Представяне на  STEAM конференцията по повод 380 години от смъртта на Галилео Галилей.

Галилео Галилей като ренесансов учен.

Посетителите ще имат възможност да научат повече за живота и делото на Галилей, извън тесните рамки на математиката и физиката – да разберат повече за неговата поезия, неговото изкуство и музикални умения и как те са подпомогнали неговите открития. Ще бъде показан експеримент на Галилей за гравитацията, който използва музика, за да докаже, че пътят на свободно падащото или търкалящо се по наклон тяло е пропорционален на квадрата на времето.

Модератори:

гл. ас. д-р Лъчезар Томов

гл. ас. д-р Диана Върголомова

Габриела Иванова

Александра Умленска

Къде:  Античен комплекс „Сердика“, под стъкления купол на Ларгото, между Министерски съвет и Президентството 

Иновации в областта на водород и горивни клетки, сероводород, батерийни системи, ВЕИ и интелигентни мрежови решения с цел оптимално управление и използване на енергията”

Кръглата маса се организира от Единния център за иновации на Българска академия на науките, за да бъдат обсъдени актуални теми свързани с диверсифициране на енергийни източници, модели за управление на енергийни потоци и иновативни технологии за производство/съхранение на енергия.

Къде: Онлайн

За регистрация:

https://docs.google.com/forms/d/1i27qhbT4v6UhS5saz

-„Презареждаем газ-дифузионен електрод, съдържащ зеолит“ – този тип електроди са част от метал-въздушни батерии с висока енергийна плътност с приложение в хибридни ВЕИ.

Посетителите ще имат възможност да се запознаят с разработването на прототип на акумулатор метал-хидрид въздух. Акцентът на представянето ще бъде върху единия от електродите в разглежданата система, а именно върху газ-дифузионния електрод, съдържащ природен зеолит. Посетителите ще могат да се запознаят с материалите, методите за получаване на електродите и последните резултати от проведените изследвания. Ще бъде представен принципът на работа и приложението на акумулатора. Ще бъдат предоставени печатни материали с информация за разработката.

-Представяне на Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“. 

Услуги и възможности за бизнеса.

-Представяне на Национална научна инфраструктура „Съхранение на енергия и водородна енергетика“ (НИ СЕВЕ). 

Услуги и възможности за бизнеса.

Модератори:

– гл. ас. д-р Борислав Абрашев

– ас. Валентин Терзиев

– гл. ас. д-р Благой Бурдин

– д-р Даниела Леви

Безпилотни летателни апарати и приложенията на машинно самообучение

Посетителите ще могат да се запознаят с някои безпилотни летателни средства и техните приложения. Също така ще могат да наблюдават полезността от извличането и обработката на данни от сензори, използването на машинно самообучение при анализа на тези данни, както и други интересни похвати.

Представяне на Център за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” (QUASAR). 

Модератори:

– ас. Момчил Куртев 

– Светослав Моллов

– ас. Мартин Ралчев

Наука и практики, новости и приложения

На щанда посетителите ще имат възможност да се запознаят с:

-Представяне на нови тенденции в разработването на нов клас батерии; 

-Квантово-химичен и експериментален анализ на антивирусната активност на екстракт от растението Graptopetalum paraguayense E Walter към човешки корона вируси;

-Материали за по-добър живот – метод за получаване и охарактеризиране.

Модератори:

-гл.ас. д-р Мария Ганчева,

-гл.ас. д-р Цветан Захариев 

-ас. Нина Стоянова – Нанкова

50 ГОДИНИ „БЪЛГАРИЯ – КОСМИЧЕСКА ДЪРЖАВА“

На щанда посетителите ще могат да видят:

 –  Първия български прибор П1, монтиран на спътника „Интеркосмос-8“ летял в Космоса и успешно предавал данни.

На първи декември 1972 година в необятния космос полита първата българска научна апаратура, носеща скромното име Прибор-1 /П-1/. Създадена е от български учени и специалисти от групата „Физика на космоса“, предшественик на Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките. С данните, които изпраща до земните лаборатории, България е призната за космическа държава.

-Макет на първата в света космическа оранжерия „СВЕТ“ – работи успешно на борда на орбиталната космическа станция „МИР“ в периода 1990-2000 г. В нея за първи път e отгледана пшеница от семе до семе.

– Дозиметри „Люлин“, уреди от серия дозиметри за измерване на мощностите на радиационните дози и потоците галактически космически лъчи в междупланетното пространство.

Повече от 150 научни апаратури и уреди защитиха мястото на България сред първите, овладяващи истински и мащабно космическото пространство. 

Днес оригинални български апарати работят на Международната космическа станция (на 19.02.22 беше изстрелян поредният български уред към МКС).  

Българската апаратура работи безупречно и бяха получени уникални резултати за радиационната обстановка по трасето Земя-Марс, и до днес тя предава данни в орбита около далечния Марс.

Модератори:

-проф. Г. Желев

-Валери Вацев

Геополимери – нови екологични материали 

Гостите ще се запознаят с един сравнително нов клас материали – геополимери. Геополимерите  имат висок потенциал за употреба, поради добрата дълготрайност, топло и химическа устойчивост, бързото натрупване на якост, адхезията с армировка/добавъчни материали, икономическия и екологичен аспект, както и поради възможността от употребата на вторични продукти. 

Ще бъдaт изложени образци от геополимери направени от природни и индустриални суровини.

Ще бъдат проведени демонстрации с бързо втвърдяващ геополимер направен от отпадни продукти, който в бъдеще би могъл да допринесе за опазването на околната среда. Ще се отливат малки образци с формата на минерал, които ще бъдат раздавани.

Представената информация и резултати са благодарение на проект КП-06-М47/1 от 2020 година, финансиран от ФНИ.

Модератори:

– гл. ас.  д-р Александър Николов;

– инж. Никола Куванджиев;

– ас. д-р Борислав Барбов

Нов метод за функционална активация на човешки сперматозоиди, чрез инжектиране на хидрофобни наночастици от въглеродни сажди в прясно отделен еякулат

Разработката е съвместна между Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките и медицински център „Неовитро“.

Основните области на приложение са криобиологията и репродуктивната медицина.

Основният проблем, който се решава е свързан с обработка и селекция на сперматозоиди с най-висок репродуктивен потенциал.

Модератори:

– доц. д-р Карекин Есмерян

-химик Теодор Гръков

Неозойски растителни фосили от находища в България

По време на демонстрационния щанд ще бъдат представени растителни фосили от находища в България с възраст от 35 до 5 милиона години. Презентацията ще включва различни фосилизирани растителни органи – листа, съцветия, дървесина. На посетителите ще бъдат обяснени различните начини за фосилизацията на растенията и различните типове растителни фосили. Също така, ще бъдат дискутирани предметът и задачите на науката палеоботаника, която изследва растителните фосили. Ще бъде отделено специално внимание на резултатите от палеоботаничните изследвания и информацията, която те ни предоставят. Най-важните от тях са разкриването на флората и растителността съществували на територията на България преди милиони години, тяхната еволюция и особеното им значение за реконструкцията на палеоклимата. Чрез представените растителни фосили, посетителите ще могат да се уверят в това, как в течение на милиони години, климатът на територията на България се е променил от тропичен до умереноконтинентален.

Модератори:

– доц. д-р Владимир Бозуков

– ас. Анета Ламбевска-Христова

Секция Палеоботаника и поленов анализ

Дигитални проекти

На демонстрационния щанд на Института за литература към Българска академия на науките (ИЛ-БАН) посетителите ще могат да се запознаят с дигиталните проекти, разработвани в последните години от научни екипи на института. Те съдържат интересни факти за български писатели, ръкописи, снимки, дигитализирани архиви и други любопитни аспекти на българската литература от IX до XXI век. Дигиталните проекти, които ще бъдат представени, съдържат материали и изследвания от различни епохи: от Средновековието (например „Scripta Bulgarica: дигитална библиотека за старобългарска книжнина“, „Славянският Физиолог“, „Супрасълски сборник“), през Възраждането („Енциклопедия „Българско възраждане“, „Културно-историческо наследство на Найден Геров“), до новата и съвременната българската литература („Дигитален речник на българската литература след Освобождението“, „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки на българската научна фантастика в периода XX – XIX век“) и др.

Модератори:

– гл. ас. д-р Елена Борисова;

– гл. ас. д-р Андриана Спасова;

– гл. ас. д-р Станка Петрова;

Enterprise Europe Network (EEN) – най- голямата Европейска мрежа в подкрепа на бизнеса за интернационализация, технологичен трансфер,  комерсиализация и достъп до финансиране. Услуги и възможности за бизнеса.

Модератори:

– Марин Пандев

– Бонка Шаламанова

-д-р Даниела Леви

„Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия“

Посетителите ще се запознаят с интердисциплинарния проект на Института по философия и социология, чиято цел е да бъдат изследвани възможностите за разширяване на реално извличаните офлайн ползи, за подобряване на жизнените шансове за различни категории потребители, за намаляване на социално-икономическите и социално-демографските неравенства посредством технологичния преход към дигитализация.

Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06 ПН55/7 от 2021 г. с три годишен срок за изпълнение. Научният колектив включва: социолози, политолози, специалисти връзки с обществеността от ИФС при БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС и Бургаския свободен университет.

Модератори:

-проф. Румяна Стоилова

– гл. ас. Камелия Петкова

– гл. ас. Стефан Марков

Биофизични методи в биомедицината

Биофизичните методи, използвани в биомедицината, предоставят ценна информация за взаимовръзките и промените на атомно/молекулно ниво в биологичните системи. Тези методи разширяват възможността за по-задълбочена оценка и интерпретация на установени отклонения в структурните и функционални характеристики на биофлуиди, клетки, тъкани и системи в организма, както и реакциите им на прилагани терапии и лекарствени препарати. 

Диференциалната сканираща калориметрия и атомно-силовата микроскопия са част от методиките, които се разработват в секция „Биомакромолекули и биомолекулни взаимодействия“ към ИБФБМИ-БАН за идентифициране на нови биофизични маркери за диагностика на онкологични и хематологични заболявания, високорискова бременност, невродегенеративни и други патологии.

Модератори:

-гл. ас. Августина Данаилова;

-ас. Ариана Лангари

Фотосинтезата – източник на живот

Фотосинтезата е единственият процес в природата, който осигурява органични съединения и кислород за живота на Земята, като същевременно редуцира количеството на въглероден диоксид в атмосферата. Глобалната промяна на климата и повишаването на замърсяванията в почвите и водите оказват неблагоприятно въздействие върху фотосинтетичните процеси и повлияват негативно развитието на растенията и добива на икономически важни култури. Изучаването на механизмите на повреждане, аклиматизация и адаптация на фотосинтезиращите организми към абиотичен стрес: екстремални температури, силна светлина, ултравиолетово лъчение,  засоляване, тежки метали, хербициди и др. са особено актуални и полезни за изграждането на правилна стратегия за създаване на по-устойчиви и високопродуктивни растителни видове и селскостопански култури, важни за изхранването на непрекъснато увеличаващото се население на земята, за качеството и продължителността на живота на хората.

Модератори:

-гл. aс. Георги Рашков;

-специалист Преслава Борисова

Проучване влиянието на мелатониновия дефицит върху регулацията на сигнални пътища свързани с патофиозиологията на невродегенеративни заболявания и стареене

Със застаряването на населението в световен мащаб e необходимо да се обърне сериозно внимание на здравеопазването за възрастни хора и неврологичните усложнения, свързани с възрастта, които са често срещани и оказват влияние върху качеството на живот на индивида. Липсата на достатъчно научни знания за механизмите на невродегенеративните заболявания се явява пречка за разработването на ефикасни терапевтични подходи. Поради тази причина се налага изследването на молекулярните аспекти на генезиса на съответното заболяване, за да бъдат разработени ефективни диагностични и терапевтични стратегии, което е и целта на настоящите научни изследвания. Това би спомогнало за разработване на мултимодални стратегии в здравеопазването, които могат да спомогнат за качеството и продължителността на живота.

Изследванията са  насочени към установяване на влиянието на мелатониновия дефицит върху регулацията на сфинголипидния и Akt сигнални пътища регулиращи клетъчното оцеляване с цел разработването на комбинирани терапевтични подходи и намиране на надеждни ранни диагностични биомаркери за невродегенеративни заболявания и стареене, което би повишило ефикасността на терапията

Модератори:

-ас. Ирина Георгиева

-д-р Соня Апостолова;

-проф. Румяна Цонева

Ролята на светлината в подобряването на съвременните ортопедични импланти

В последните години нуждата от ортопедични импланти с цел подобряване качеството на живот на хората е нараснала драстично. Въпреки непрестанното развитие в дизайна на имплантите, все още съществуват недостатъци, които могат да наложат ревизионни хирургични намеси или да доведат до отхвърляне на импланта от тялото. Основна причина за тези ситуации е възникването на инфекции вследствие бактериално колонизиране на ортопедичния имплант. Една такава инфекция може да доведе до антибиотична резистентност на колонизиращите бактерии и да влоши състоянието на даден пациент. Ето затова има сериозна необходимост от разработване на антибактериални повърхности, които могат да предотвратят захващането на микроби към импланта без да се налага използването на антибиотици. С такава задача се е заел нашият мултидисциплинарен изследователски екип от 15 младши изследователи, работещи в повече от 10 института в Европа, като част от европейския проект “AIMed (Antimicrobial Integrated Methodologies). Специфичната задача на българския екип включва използването на лазери, генериращи импулси с продължителност 0.0000000000001 секунди (100 фемтосекунди). Такъв тип лазери ни позволяват да модифицираме повърхностите на различни биосъвместими материали като можем да променяме едновременно тяхната морфология и химична структура. До момента, нашите резултати показват, че повърхнинно третирани материали могат да предотвратят захващането на бактерии като същевременно стимулират растежа на костни клетки. Екипът на нашия европейски проект вярва, че подходът ни може да спомогне развитието на научните постижения в областта на регенеративната медицина и да допринесе за подобряване качеството на живот на хората. 

Модератори:

– Емил Филипов

-Данте Мария Ачети