Античен културно-комуникационен комплекс Сердика

София, пл.Независимост №1; бул.Мария Луиза №2

Официални гости и организатори:

Ректорат: Зала 243 (Северно крило)

И националния конкурс за рисунки 

„Естествен vs Изкуствен Интелект“

Кратко описание (какво ще видите/какво ще научите):
В рамките на детската програма участниците ще могат да се запознаят с проектите на отличените участници в Националния конкурс „По стъпките на българските учени“  

Модератори: доц. Камелия Йотовска, доц. Ася Асенова

Модератор: Светлана Димитрова

Участници: представители на менторската програма

Представяне на докторанти и кратки презентации на
изследвания, как тяхната научна работа помага: 

• Науката да бъде по-близо до обществото –ролята на отворената наука, отворени иновации и науката за гражданите (Citizens Science). 
• Науката да подобрява всекидневния живот и да допринася за по-устойчиво бъдеще; 
• Идеалната научна кариера в академичен и/или бизнес контекст?

Модератори: доц. Елисавета Гурова, ас. Албена Антонова, докт. Ивона Чинкова

EURAXESS – Европейска мрежа за кариера и мобилност на учените

Дейности Мария Склодовска-Кюри (MSCA) на Програма Хоризонт Европа

Модератори: Светлана Димитрова, доц. Елисавета Гурова

Enterprise Europe Network (EEN) – Европейска мрежа в подкрепа на бизнеса за интернационализация, технологичен трансфер,  комерсиализация и достъп до финансиране. Услуги и възможности за бизнеса.

Модератори: Марин Пандев, Бонка Шаламанова, д-р Даниела Леви

В „Европейската нощ на учените“ програмата на GATE ще Ви срещне с нашите изследователи, които ще Ви разкажат за работата си в основните научно-приложни области на Института – „Градове на бъдещето“, „Дигитално здравеопазване“ и „Откриване на дезинформация“. Ще представим резултати от наши проекти, с които ще демонстрираме силата и полезността на големите данни и изкуствения интелект.

Важно!!! Логистика: Зала със седящи места за около 20 човека, в която да има 20 стола, 2 маси, електрозахранване. Залата е необходима от 17.30 до 20.00 ч

Модератор: Стефка Близнева

Създаден през 1999 г. в резултат от проект по програмата ФАР за институционално изграждане на Център за върхови постижения в областта на Технологиите на информационното общество. 

На щанда ще бъдат представени успешни проекти, финансирани по програми на ЕС.

• Проект … цел

Модератор: Катина Панчева

Неправителствена организация, посветена на приложни изследвания и разработването на иновативни технологични системи, подкрепяща развитието на иновационната екосистема и нейния растеж. На щанда ще бъдат представени следните проекти:

• Проектът DigiLEAD (ЕРАЗЪМ+ 2021-1-BG01-4KA220-SCH-000032711) се стреми да съдейства на ръководителите на училища за създаване на стратегия за дигитална трансформация.
• Проектът … 

Модератор: Стефан Спиридонов

Какви са темите? Какво ще бъде представено? От кого?

( 2 лекции + маса, която ще стои до края)

Модератор: 

Какви са темите? Какво ще бъде представено? От кого? 

(лекция + демонстрация на Мирослав Лесичков + щанд до края на мероприятието)

Какви са темите? Какво ще бъде представено? От кого?

А) ЛИНК ЗА КАЧВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА!

Б) РАЗПЕЧАТВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА НА КАРТОН ЗА ЛАРГОТО ФОРМАТ А3? 

С демонстрациите се цели да бъде предизвикан интерес у децата и учителите им към опознаване на електрохимичните системи за съхранение и отдаване на електрическа енергия, в т.ч. батерии, горивни клетки и др. водородни системи. Ще бъдат представени в по-елементарен вид принципното им устройство, както и тяхното приложение в съвременните технологии за „зелена“ енергия, чрез демонстриране на атрактивни макети и действащи модели. Учениците ще бъдат обучавани да измерват основен технически показател (напрежение) и ще им бъдат предоставени печатни материали.

Дейности:

– Запознаване с основните елементи и принцип на работа на батериите с нагледни материали и макет;

– Демонстрация на „плодова“ батерия и „Елемент на Даниел-Якоби“; 

– Измерване на напрежение на различни батерии с волтметър; 

– Демонстрация на електролиза на водата;

– Демонстрация на моделни детски колички, задвижван от горивни клетки с „изгаряне“ на водород;

– Демонстрация на модел „Зелен енергиен цикъл“ – електричество, добито от слънчева енергия, се използва за получаване на водород от вода, който в последствие предоставя електрическа енергия при свързването си с кислорода от въздуха и се образува вода;

– Запознаване с водородната енергетика като технология на бъдещето, чрез печатни брошури и постери.

Модератори:
доц. д-р Галин Борисов, гл. ас. д-р Емилия Младенова, гл. ас. д-р Миглена Славова

Цели се едновременно развитие на дигитална компетентност, математическа компетентност, основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, компетентност за културна осведоменост и изява чрез изучаване на обекти в Епископската базилика на Филипопол (която е открита за посетители през април 2021 г.) и прилагане на идеи при създаване на художествени произведения.

Дейности:

Основната разглеждана задача е свързана с изучаване и възстановка на мозайката „Изворът на живота“ в Епископската базилика на Филипопол. Ще бъдат представени идеи за създаване и използване на компютърни модели, както за възстановка, така и за създаване на художествени произведения в разглеждания стил. 

Някои от ресурсите могат да се използват във Виртуалния училищен кабинет по математика на адресите:

http://cabinet.bg/index.php?contenttype=viewarticle&id=327 

http://cabinet.bg/index.php?contenttype=viewarticle&id=328 

Изложби към Кабинета по любопитство:

-Изложба „Райска градина“ с творби на ученици от  ОУ „Антим I“ и участници в Кабинета по любопитство.

-проф. Тони Чехларова: Изложба на 3D принтирани бижута „В стила на Епископската базилика на Филипопол“.

Модератори: 

проф. Тони Чехларова (Институт по математика и информатика – БАН), 

Неда Чехларова, Тонедико, Койя Чехларова, НБУ

Посетителите ще имат възможност да се запознаят с разработването на прототип на акумулатор метал-хидрид въздух. Акцентът на представянето ще бъде върху единия от електродите в разглежданата система, а именно върху газ-дифузионния електрод, съдържащ природен зеолит. Посетителите ще могат да се запознаят с материалите, методите за получаване на електродите и последните резултати от проведените изследвания. Ще бъде представен принципът на работа и приложението на акумулатора. Ще бъдат предоставени печатни материали с информация за разработката.

-Представяне на Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“. Услуги и възможности за бизнеса.

Представяне на Национална научна инфраструктура „Съхранение на енергия и водородна енергетика“ (НИ СЕВЕ). Услуги и възможности за бизнеса.

Модератори: 

гл. ас. д-р Борислав Абрашев, ас. Валентин Терзиев, гл. ас. д-р Благой Бурдин, д-р Даниела Леви 

Институт по електрохимия и енергийни системи „Академик  Евгени  Будевски“ на БАН

Какво?

Модератор: д-р Мила Драгомирова, Физически факултет на Софийски университет

Посетителите ще могат да се запознаят с някои безпилотни летателни средства и техните приложения. Също така ще могат да наблюдават полезността от извличането и обработката на данни от сензори, използването на машинно самообучение при анализа на тези данни, както и други интересни похвати.

Представяне на Център за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” (QUASAR). 

Модератори: 

ас. Момчил Куртев, Светослав Моллов, ас. Мартин Ралчев, 

Институт по роботика на БАН  

На щанда посетителите ще имат възможност да се запознаят с:

-Представяне на нови тенденции в разработването на нов клас батерии; 

-Квантово-химичен и експериментален анализ на антивирусната активност на екстракт от растението Graptopetalum paraguayense E Walter към човешки корона вируси;

-Материали за по-добър живот – метод за получаване и охарактеризиране.

Модератори: 

гл.ас. д-р Мария Ганчева,-гл.ас. д-р Цветан Захариев, ас. Нина Стоянова – Нанкова

Институт по обща и неорганична химия на БАН 

На щанда посетителите ще могат да видят:

 –  Първия български прибор П1, монтиран на спътника „Интеркосмос-8“ летял в Космоса и успешно предавал данни.

На първи декември 1972 година в необятния космос полита първата българска научна апаратура, носеща скромното име Прибор-1 /П-1/. Създадена е от български учени и специалисти от групата „Физика на космоса“, предшественик на Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките. С данните, които изпраща до земните лаборатории, България е призната за космическа държава.

-Макет на първата в света космическа оранжерия „СВЕТ“ – работи успешно на борда на орбиталната космическа станция „МИР“ в периода 1990-2000 г. В нея за първи път e отгледана пшеница от семе до семе.

– Дозиметри „Люлин“, уреди от серия дозиметри за измерване на мощностите на радиационните дози и потоците галактически космически лъчи в междупланетното пространство.

Повече от 150 научни апаратури и уреди защитиха мястото на България сред първите, овладяващи истински и мащабно космическото пространство. Днес оригинални български апарати работят на Международната космическа станция (на 19.02.22 беше изстрелян поредният български уред към МКС). Българската апаратура работи безупречно и бяха получени уникални резултати за радиационната обстановка по трасето Земя-Марс, и до днес тя предава данни в орбита около далечния Марс.

Модератори:

проф. Г. Желев, Валери Вацев

Институт за космически изследвания и технологии на БАН

Гостите ще се запознаят с един сравнително нов клас материали – геополимери. Геополимерите  имат висок потенциал за употреба, поради добрата дълготрайност, топло и химическа устойчивост, бързото натрупване на якост, адхезията с армировка/добавъчни материали, икономическия и екологичен аспект, както и поради възможността от употребата на вторични продукти. Ще бъдaт изложени образци от геополимери направени от природни и индустриални суровини. Ще бъдат проведени демонстрации с бързо втвърдяващ геополимер направен от отпадни продукти, който в бъдеще би могъл да допринесе за опазването на околната среда. Ще се отливат малки образци с формата на минерал, които ще бъдат раздавани.

Представената информация и резултати са благодарение на проект КП-06-М47/1 от 2020 година, финансиран от ФНИ.

Модератори:

гл. ас.  д-р Александър Николов; инж. Никола Куванджиев; ас. д-р Борислав Барбов

Институт по минералогия и кристалография на БАН

Разработката е съвместна между Институт по физика на твърдото тяло на БАН и медицински център „Неовитро“. Основните области на приложение са криобиологията и репродуктивната медицина. Основният проблем, който се решава е свързан с обработка и селекция на сперматозоиди с най-висок репродуктивен потенциал.

Модератори:

доц. д-р Карекин Есмерян, химик Теодор Гръков

Институт по физика на твърдото тяло на БАН

По време на демонстрационния щанд ще бъдат представени растителни фосили от находища в България с възраст от 35 до 5 милиона години. Презентацията ще включва различни фосилизирани растителни органи – листа, съцветия, дървесина. На посетителите ще бъдат обяснени различните начини за фосилизацията на растенията и различните типове растителни фосили. Също така, ще бъдат дискутирани предметът и задачите на науката палеоботаника, която изследва растителните фосили. Ще бъде отделено специално внимание на резултатите от палеоботаничните изследвания и информацията, която те ни предоставят. Най-важните от тях са разкриването на флората и растителността съществували на територията на България преди милиони години, тяхната еволюция и особеното им значение за реконструкцията на палеоклимата. Чрез представените растителни фосили, посетителите ще могат да се уверят в това, как в течение на милиони години, климатът на територията на България се е променил от тропичен до умереноконтинентален.

Модератори:

доц. д-р Владимир Бозуков, ас. Анета Ламбевска-Христова, 

Секция Палеоботаника и поленов анализ

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН

На демонстрационния щанд на Института за литература към БАН (ИЛ-БАН) посетителите ще могат да се запознаят с дигиталните проекти, разработвани в последните години от научни екипи на института. Те съдържат интересни факти за български писатели, ръкописи, снимки, дигитализирани архиви и други любопитни аспекти на българската литература от IX до XXI век. Дигиталните проекти, които ще бъдат представени, съдържат материали и изследвания от различни епохи: от Средновековието (например „Scripta Bulgarica: дигитална библиотека за старобългарска книжнина“, „Славянският Физиолог“, „Супрасълски сборник“), през Възраждането („Енциклопедия „Българско възраждане“, „Културно-историческо наследство на Найден Геров“), до новата и съвременната българската литература („Дигитален речник на българската литература след Освобождението“, „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки на българската научна фантастика в периода XX – XIX век“) и др.

Модератори:

гл. ас. д-р Елена Борисова; гл. ас. д-р Андриана Спасова; гл. ас. д-р Станка Петрова;

Институт за литература към БАН

Посетителите ще се запознаят с интердисциплинарния проект на Института по философия и социология, чиято цел е да бъдат изследвани възможностите за разширяване на реално извличаните офлайн ползи, за подобряване на жизнените шансове за различни категории потребители, за намаляване на социално-икономическите и социално-демографските неравенства посредством технологичния преход към дигитализация.

Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06 ПН55/7 от 2021 г. с три годишен срок за изпълнение. Научният колектив включва: социолози, политолози, специалисти връзки с обществеността от ИФС при БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС и Бургаския свободен университет.

Модератори:

проф. Румяна Стоилова, гл. ас. Камелия Петкова, гл. ас. Стефан Марков

Институт по философия и социология на БАН, 

Секция „Стратификация, неравенства и мобилност“

Биофизичните методи, използвани в биомедицината, предоставят ценна информация за взаимовръзките и промените на атомно/молекулно ниво в биологичните системи. Тези методи разширяват възможността за по-задълбочена оценка и интерпретация на установени отклонения в структурните и функционални характеристики на биофлуиди, клетки, тъкани и системи в организма, както и реакциите им на прилагани терапии и лекарствени препарати. 

Диференциалната сканираща калориметрия и атомно-силовата микроскопия са част от методиките, които се разработват в секция „Биомакромолекули и биомолекулни взаимодействия“ към ИБФБМИ-БАН за идентифициране на нови биофизични маркери за диагностика на онкологични и хематологични заболявания, високорискова бременност, невродегенеративни и други патологии.

Модератори:

гл. ас. Августина Данаилова; ас. Ариана Лангари
Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН, Секция „Биомакромолекули и биомолекулни взаимодействия“

Фотосинтезата е единственият процес в природата, който осигурява органични съединения и кислород за живота на Земята, като същевременно редуцира количеството на въглероден диоксид в атмосферата. Глобалната промяна на климата и повишаването на замърсяванията в почвите и водите оказват неблагоприятно въздействие върху фотосинтетичните процеси и повлияват негативно развитието на растенията и добива на икономически важни култури. Изучаването на механизмите на повреждане, аклиматизация и адаптация на фотосинтезиращите организми към абиотичен стрес: екстремални температури, силна светлина, ултравиолетово лъчение,  засоляване, тежки метали, хербициди и др. са особено актуални и полезни за изграждането на правилна стратегия за създаване на по-устойчиви и високопродуктивни растителни видове и селскостопански култури, важни за изхранването на непрекъснато увеличаващото се население на земята, за качеството и продължителността на живота на хората.

Модератори:

гл. aс. Георги Рашков; специалист Преслава Борисова

Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН, 

Секция „Фотовъзбудими мембрани“

Със застаряването на населението в световен мащаб e необходимо да се обърне сериозно внимание на здравеопазването за възрастни хора и неврологичните усложнения, свързани с възрастта, които са често срещани и оказват влияние върху качеството на живот на индивида. Липсата на достатъчно научни знания за механизмите на невродегенеративните заболявания се явява пречка за разработването на ефикасни терапевтични подходи. Поради тази причина се налага изследването на молекулярните аспекти на генезиса на съответното заболяване, за да бъдат разработени ефективни диагностични и терапевтични стратегии, което е и целта на настоящите научни изследвания. Това би спомогнало за разработване на мултимодални стратегии в здравеопазването, които могат да спомогнат за качеството и продължителността на живота.

Изследванията са  насочени към установяване на влиянието на мелатониновия дефицит върху регулацията на сфинголипидния и Akt сигнални пътища регулиращи клетъчното оцеляване с цел разработването на комбинирани терапевтични подходи и намиране на надеждни ранни диагностични биомаркери за невродегенеративни заболявания и стареене, което би повишило ефикасността на терапията

Модератори:

ас. Ирина Георгиева, д-р Соня Апостолова; проф. Румяна Цонева

Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН, Лаборатория „Трансмембранна сигнализация“

В последните години нуждата от ортопедични импланти с цел подобряване качеството на живот на хората е нараснала драстично. Въпреки непрестанното развитие в дизайна на имплантите, все още съществуват недостатъци, които могат да наложат ревизионни хирургични намеси или да доведат до отхвърляне на импланта от тялото. Основна причина за тези ситуации е възникването на инфекции вследствие бактериално колонизиране на ортопедичния имплант. Една такава инфекция може да доведе до антибиотична резистентност на колонизиращите бактерии и да влоши състоянието на даден пациент. Ето затова има сериозна необходимост от разработване на антибактериални повърхности, които могат да предотвратят захващането на микроби към импланта без да се налага използването на антибиотици. С такава задача се е заел нашият мултидисциплинарен изследователски екип от 15 младши изследователи, работещи в повече от 10 института в Европа, като част от европейския проект “AIMed (Antimicrobial Integrated Methodologies). Специфичната задача на българския екип включва използването на лазери, генериращи импулси с продължителност 0.0000000000001 секунди (100 фемтосекунди). Такъв тип лазери ни позволяват да модифицираме повърхностите на различни биосъвместими материали като можем да променяме едновременно тяхната морфология и химична структура. До момента, нашите резултати показват, че повърхнинно третирани материали могат да предотвратят захващането на бактерии като същевременно стимулират растежа на костни клетки. Екипът на нашия европейски проект вярва, че подходът ни може да спомогне развитието на научните постижения в областта на регенеративната медицина и да допринесе за подобряване качеството на живот на хората. 

Модератори:

Емил Филипов, Данте Мария Ачети

Институт по електроника на БАН

Иновации в областта на водород и горивни клетки, сероводород, батерийни системи, ВЕИ и интелигентни мрежови решения с цел оптимално управление и използване на енергията”

Кръглата маса се организира от Единния център за иновации на БАН, за да бъдат обсъдени актуални теми свързани с диверсифициране на енергийни източници, модели за управление на енергийни потоци и иновативни технологии за производство/съхранение на енергия.

https://docs.google.com/forms/d/1i27qhbT4v6UhS5sazg4YQGK2X1etvNAeqbQiZVtCtGQ/edit?usp=sharing 

Представяне на добри STEM практики от преподаватели по природни науки и информационни технологии – участници в Международния фестивал „Наука на сцената“ (Прага, 27 март 2022).  

Целта на фестивала е  непрекъснато да се повишава нивото на образованието по научните дисциплини, с което да се подобрява научната грамотност и на цялото общество, както и повече млади хора да се ориентират към кариери в научните, инженерни и технологични дисциплини 

https://drive.google.com/drive/folders/1KnNs42rinAKLk_p2Zw4lp5l_Lp_aXt_S?usp=sharing 

Повече информация за Младежката научна сесия 2022, както и за отличените есета в Националния конкурс „Физика, физици и околна среда“ може да се види в книжката тук

https://night.nauka.bg/knijka-fizika-okolna-sreda-i-klimatichni-promeni/)

    доц. д-р Петко Недялков – въведение

    Владо Любенов – поет

    Виктория Андреева – музикант

    д-р Милен Минев – физик

Видеопродукция: д-р Олег Константинов

Участва: доц. д-р Иван Бъчваров, ръководител Лаборатория по лазерна физика и приложения към Физически факултет на СУ
Видеопродукция: д-р Олег Константинов

Видеопродукция: д-р Олег Константинов

Повече информация за Младежката научна сесия 2021, както и за отличените есета в конкурса „Големите открития във физиката на XX век“ може да се види в книжката тук (shorturl.at/gvCO7).

• Национален конкурс за детски рисунки на тема „Как ще изглежда Земята след 200 години“

• Национален конкурс за ученически и студентски проекти на тема „Бъдещето на Земята, която обичам“

под ръководството на доц. Камелия Йотовска и доц. Ася Асенова, Биологически факултет на СУ

Забавни физични експерименти с Калоян Генков и Антон Зяпков от Физическия факултет на СУ:

• Балони – демонстрация на Мега пукач на балони, Балон на клечка и др.
• Налягане и въздух – Облак в бутилка, Фонтан в бутилка и др.
• Азот. Как да забием пирон с банан, Колко балона можем да поберем в канче и др.
• Светлина, механични вълни и магнитно поле. Оптика в чаша вода, Студено светене и др.
• Да рисуваме със звук – Филм, фокусиран върху физичния феномен, известен като „Фигури на Хладни“, по името на немския физик и музикант Ернст Хладни.

Подготвил: гл. ас. д-р Олег Константинов

Представя: докт. Младен Вълков, БАН

Франкофонията (AUF) в България. 

Режисьор: гл. ас. д-р Вълчан Вълчанов

Прилагане на иновативни методи за опазване на културно историческото наследство на София

Богове и празници в Сердика – ас. Николай Шаранков (Софийски Университет), 

Резултати от недеструктивни проучвания на средновековните църкви в с. Калотина и с. Балша, Софийско  – Иван Василев, Фондация Българско наследство и Нов Български Университет 

• Плазмена сфера и музикална намотка на Тесла (с участието на Светлана Лазарова – студент във Физическия факултет на СУ)
• Разряд с плъзгаща се дъга (с участието на Веселин Василев – студент във Физическия факултет на СУ)
• Как да си сготвим плазма с микровълнова печка? (с участието на Михаил Шматук – студент във Физическия факултет на СУ)
• Плазмен стълб (с участието на докт. Владислав Иванов от Катедра Радиофизика и електроника, ФзФ)
• Малък реактор за ядрен синтез (с участието на Господин Маринов – завършил бакалавър от Физическия факултет на СУ)

Видеопродукция: гл. ас. д-р Олег Константинов

• Софийски университет провежда скринингът на очите (на зрение) на деца из страната | ас. Мила Драгомирова
• Какво представлява оптометрията | ас. Мила Драгомирова
• Какво има в лабораторията по атомна и молекулна спектроскопия | проф. дфзн Асен Пашов 
• Как се изследва кривината на роговицата | ас. Никола Пеев 
• Българските студенти са несъвместими | доц. д-р Станислав Балушев